Повярвай
И утрото е сигурно, че трябва да те има. Повярвай на небето му - та то е толкоз истинско! На утрото в косите му е скрито толкоз синьо, повярвай на морето в мен - виж бистрото му дъно! Измий очи в дълбокото - ще станат толкоз искрени, че никога - дори насън, от мен не ще си идеш!
Как искам всичко мимолетно да изтрия
за да те имам само теб любов жадувана
и искрените чувства да не скривам ,
когато сълзите напират при сбогуване.
Да се събуждам слаба и прахосница,
да падам ничком пред зова на ласките ,
в прегръдките на Любовта-Магьосница,
да прося капка милост от палача и*.
Да се разплаквам тихо на разсъмване,
когато ненаситно любят се щурците ...