27.07.2007 г., 23:09 ч.
***
Ти знаеш ли какво е обич,
но не за нощ, за ден или за два,
а онази силна, истинска и вечна,
обич равна на смъртта!
Жертвал ли си се някога за някой?
Отдал ли си му най-скъпите неща?
Забравял ли си себе си във болката,
за да може той да сбъдне своята мечта?
Да... знам, въпросите са глупави,
колко време ли ще трябва, за да разбереш?
Животът ни е низ от болката и щастието -
животът е не да вземeш, а да дадеш!!!
© Десислава Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много истини си събрала в стиха си, поздраления
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Докосвам те с думи - морето мълчи,
погледнало нежно в твоите очи.
Тръгваш си бързо отново сама,
вълните отмиват спомен в нощта.
Не бързай да тръгваш - времето спрях,
нима ще захварлиш красивия грях.
В твоята стая ще идвам в нощта
и с плюшени мечки ще бродя в съня.
Отключвай вратите, идвам кам теб -
оградите спират само страха.
Забравяш ме вече, признай си сама.
Кораб отплува като спомен в нощта.
Връщаш се вече към своя шаблон -
проклета матрица - мечти във кашон.