15.01.2009 г., 12:47 ч.

* * * 

  Поезия
672 0 0

Моите сълзи
падат в прахта,
измиват страха,
който в тебе гори.

И тихо шептят,
напомнят без глас
колко те обичам аз
и колко много ме боли.

В съня потъвам
и затварям очи,
но и в съня личи
как се преструвам.

Престорен сън,
навярно красив,
а всъщност е сив
и още, и още тъгувам.

© Николет Детелинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??