Потъваш, когато вечерта настане
и спусне вечерния си плащ -
край тебе никой не остава
в тъмната безкрайна нощ.
Пътуваш - унил, замислен,
изпълнен със спомени горещи -
отиваш в оня край далечен
и стягат те отвътре с клещи.
Времето лети и отминава
и отлиташ покрай неготи,
броиш колко ти остава
да се завърнеш вкъщи ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация