разпилени мисли
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост
на изхабена изживяност
препускащи коне -
абортирали са спомени
и всеки техен тропот
е чук по мен прободен
а лешоядите са хищници
претърсващи за синя плът
ограбват и ме изоставят
полепнала по тях нецяла
и заради нуждата
да се запуши липсата
решавам да болиш във мен
по малко всеки ден
и тъй накрая сред всецялост
на анти-болкова блаженост
ще има вече изживяност
но без да ме изживаваш цялата
© Сирарпи Мирзоян Всички права запазени