С нищо друго не искам да те сравнявам...
И ръцете ти, и очите ти, само ти, само ти...
Помежду ни има думи неизказани,
помежду ни има много километри,
в сърцата ни има радост непоказана,
има и болка, с която съм белязана...
Изреченията не довършвам,
защото тебе пак те няма, трудно е без думи.
Гласът ти чувам нощем като ехо в планина
и от кошмара да се събудя искам,
но как, как, като не съм заспивала?!
Да се прибереш във къщи искам, ...