* * *
Към теб вървях със тръпно тяло –
знам: боледувах.
Целувах, гдето си вървяла –
праха целувах.
Със теб разбрах какво е раят -
живот сред рози.
Можах и друго да узная –
безцветна проза.
С
ъ
с
б е з т е б
е
б
– на кръст разпънат,
потъвах в пъкъл.
А днес денят осъмва тъмен,
след нощна мъка.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени