10.08.2024 г., 0:08 ч.

Един 

  Поезия » Авторска песен
173 1 4

Трябваше да тръгна ,

а така исках да остана .

На мен ми трябваше един ,

не ново нараняване .

Ти се луташе във лабиринт ,

от страсти и желания ,

Не бе любов ,

а някакво надбягване .

И всичко вече е 

изпепелено ,

аз се уморих да ти доказвам,

морето не е до колене ,

нищо не е било напразно .

И двамата пораснали 

оставихме си чувствата 

назад във времето .

Трябваше да тръгна 

сама напред 

и с раните си .

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да за съжаление,първо е еуфория ,после те приземява и към края е болка,нищо не е завинаги!Лека вечер!
  • Тъжно е, но е искрено. Цената на любовта често е болка
  • Благодаря ви много!Не исках да ви натъжавам ,но драмата с чувствата ,раздялата и любовта понякога са тъжно нещо!Поздрави!
  • Много хубаво стихотворение,за жалост, ако не бе толкова тъжно!
    А може би,затова носи чара на живота и любовта, между които стои раздялата...
    Поздравления, Живка!
Предложения
: ??:??