ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
21.07.2009 г., 19:25 ч.

Един 

  Поезия » Бели стихове
540 0 6

Родил съм се през есента,

в онази тъжна есен

когато жълтите листа,

пеели предсмъртната си песен.

Било неделя сутринта.

Тъга обвивала земята -

родил се е различен на света.

А майка ми, клетата жена,

под натиска на моя млад баща,

оставила ме в болницата край града.

И оттогава...

Вървя самотен, блед и гладен,

изпръскан с кал, сърдит и жаден.

Къде ли? Сам не зная.

Но тъй ужасно е да се мотая -

в едната си ръка със бира,

в другата цигара прикрепил.

А сърцето ми боли, кърви... не спира.

Душата ми умира в тъжен мир.

Защо ли съдбата е решила -

да съм аз Един.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??