Болезнено нагарчам
във тебе всеки път.
И споменът те сграбчва
за лявата ти гръд,
където в неспокойно
съзвучие туптя,
в сълзите ти се роня,
изгрявам в твоя смях...
Дори да бъде късно,
(минутите текат)
един ден ще осъмнеш
във моя влюбен свят.
© Вилдан Сефер Всички права запазени