Един ден на прага ще застанеш,

дали ще те позная с тез очи,

как плаках и молих да останеш,

а ти замина, търсещ по-щастливи дни.

Един ден пред мене ще те видя,

дали ще те прегърна с две ръце,

или ще побързам да отмина 

с разтупкано и плачещо сърце?

Един ден за мене ще се молиш,

когато разбереш, че си сгрешил

и все безпътен тъй ще бродиш,

а образът ми ще е все по-мил.

Един ден ще мога да забравя 

колко много си ме наранил,

ще продължа по пътя си жарава,

защото всичко в мен си изгорил.

12.09.2012г.