Един-единствен път ти се открих,
при следващия вече бях сълзичка.
Не страдай, аз не бях добричка.
Твоята измислица е по-велика,
аз съм само капка тиха
от прокудена любов.
Твоите мечти са влезли в моя сън,
но аз не съм каквото
прави твоя сън.
Твоите кошмари
искам да ги раздробя
на късчета любов.
Парченца облак редом с дъжд.
Малките искри на топлината,
която не ти дадох.
Виж веднъж в моите очи.
Аз ти се открих, но вече няма
връщане назад, а ти не правиш
първа крачка. Само толкова
ти трябваше да си до мен,
дори в сърцето ми да си
и без да искаш.
Аз още помня как
ме сбърка с нея.
© Йоана Всички права запазени