Един живот живеем,
изпълнен с хиляди съдби,
един живот, побрал в себе
жестокост, болка, купища лъжи.
Един живот си имам
и много дал ми е, и много взел,
и въпреки че го обичам,
от него често се отричам.
Един живот, обгърнат с маска,
наричан с много имена,
минало и настояще,
спомени, несбъднати мечти.
И мъча се да вникна в него,
но все остава неразбран,
и моля се да го забравя,
но той си пак остава там.
За ръка вървиме неразделни
и вечно водим ний борба,
безмълвни, неразбрани, поотделно
водени от гордостта.
© Албена Стоянова Всички права запазени