Крачиш по пътя си предначертан,
тичаш понякога луд, неразбран.
Нагоре, надолу, правиш завои,
гониш мечти сред мътни порои.
Срещаш приятели, верни, неверни,
срещаш неволи от дявол по-черни.
Радости срещаш, даже любови
стискаш в прегръдки копнежите нови.
Тъй и животът, в шепата пясък,
бавно изтича с последния блясък
и във очите ти скрита тъга
рови за огън пак в пепелта. ...