Къде съм?
Изгубих се по своя път.
Лутам се.
А забързани, хората край мен вървят.
Мечтая
за мечтите свои пак.
Не зная
ще се върнат ли на моя бряг.
Викам те.
А гласът ми ехти в тъмнината.
Тихо е.
Сама съм, огледало на тъгата.
Плача.
Ледени сълзи се стичат по земята.
Къде си?
Очите ми те търсят в нощта.
Уморена съм.
От скитане, от лутане така...
Заспивам.
Виждам две очи в празнотата на нощта.
Сънувам...
Усещам студ, иска ми се от болка да крещя...
Събуждам се.
Това съм аз, това е любовта.
Продължавам.
Търся пътя си, напред вървя.
Боря се, ще оцелея!
Дори без теб... дори сама...
Не бива живота свой да пропилея...
Сама ще продължа...
© ДаНи Всички права запазени