Обичах! Страдах! Вярвах, но живях!
Често противях се на съдбата.
Страстта и любовта си пропилях,
Ще ги приеме с мен и тях земята!
Какво ще е отвъд? Това не знам,
и въобще не ме интересува!
Със вас бях сам, и тука ще съм сам!
Не се научих аз да е преструвам!
Наслушах се на хиляди лъжи!
Нагледах се на хора безсърдечни!
Досадни са фалшивите сълзи!
А на земята няма хора вечни!
Дали си господар или слуга?
Когато те поставят на везните
и те измери строгата съдба
ще видиш как си си изгубил дните!
А колко ли му трябва на човек?
Легло. Любов. И мъничко надежда!
Един живот не се живее век!
Един живот с мечти и със копнежи!
01.02.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени