Търкалят се дните и страшно
в човешкия път громолят.
Животът - това е наклонът.
Ту стръмен, ту по-полегат.
А хората? Ние? Това сме -
от всичко най-крехкото нещо.
Черупка от орех - в устата
на бавно натискани клещи.
Додето простенем и... хрясва
черупката. После е мрак.
И вечен покой - както казват.
От кръв - се превръщаме в мак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.