15.06.2014 г., 20:35 ч.

Един живот за всичко 

  Поезия
529 0 2
Търкалят се дните и страшно
в човешкия път громолят.
Животът - това е наклонът.
Ту стръмен, ту по-полегат.
А хората? Ние? Това сме -
от всичко най-крехкото нещо.
Черупка от орех - в устата
на бавно натискани клещи.
Додето простенем и... хрясва
черупката. После е мрак.
И вечен покой - както казват.
От кръв - се превръщаме в мак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??