17.04.2011 г., 18:47 ч.

Един Ромео на 30+ 

  Поезия » Любовна
844 0 14

Разбирам те прекрасно – нямаш нерви

цветя да носиш, да играеш „кавалер”.

И само процепите на очите ти измерват

море любов или пък обич с капкомер.

 

Морето си препасал и се хвърляш

след всеки вятър, подлудил платната ни.

И ураган да е - ще кротне и ще млъкне,

и като коте ще замърка и заспи.

 

Длъжник си ми. От много време патя

от ирисите ти с черешо – вишнев цвят.

И щом спасителната лодка се разклати,

ги виждам как се свиват и болят.

 

Цветята си ги купих от пазара...

Е, то на мен отдавна ми е ясно,

че старата любов е просто...стара.

А ти Ромео си... Обаче си пораснал.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??