ЕДИН САМОТЕН МЪЖ
(тъжна кръчмарска пародия)
В кръчма съм някаква заседнал
и вече губя координати и слова.
И малко-малко попрогледнал
виждам “Накрая на Вселената” била.
На масата вдясно девойки се смеят.
Смехът им гръмогласен дали е за мен?
Не ми пука, вкарвам чашка поредна
и не съм ни най-малко смутен.
Хвърлям погледи към една сервитьорка.
Гледа ме и тя, но засега мълчи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация