Един сезон обичах
Един сезон обичах Александър -
в сезона на последното спасение.
Налях пелин със дъх на кориандър,
горчив като напомняне за временност.
Омръзнало му беше да воюва –
дойде по ризка, тънка за сезона.
Измина век, но още ми се струва,
че вятър тръни в стъпките ни гони.
Натясно бяхме. Той дойде за кратко.
Но само миг, преди да стане спомен,
подаде ми бурканче бистро сладко ...