Цигарен дим, безсмислени дебати.
Отпивам бавно чашата с кафе.
Лица до мен, до втръсване познати,
мелодия със остарял рефрен.
А някъде морето ме примамва
с лазурната си синева.
Там някъде и любовта ме чака.
Как искам с птиците да полетя.
© Бояна Драгиева Всички права запазени
Чакам те... сега на гости!