В тиха, лятна нощ през юни
в разгара на нощната тъма,
един Светулко тихичко без думи,
по терлички напусна си дома.
От омаята на Еньовия празник,
от повика на самодивите в нощта,
запали светлината на своя заник
и полетя да си търси той жена.
Засвятка с честотата на мерака,
антените приглади за обхват,
сигнал изпрати булка да го чака,
да я люби със светлинния похват.
Дори когато не е юни,
и е минал Еньовия ден,
светулките - Души летят в крилати думи
Светлината сеят тук, зареждат теб и мен!