Един уличен фукльо
Един уличен фукльо
Този черен дръглив котарак,
този уличен фукльо,
най-нахално превзе моя праг
и не иска да мърда от тука.
Ден търпях, даже няколко дни,
ала той прекалява.
Имам котка (за него — магнит)
в серенади среднощ я възпява.
Днес обаче разбрах, че и тя
май е влюбена също.
Дълго конти се, чак заблестя
в белоснежна и пухкава кръшност.
После спря се на прага за миг
и ми махна с опашка.
И си тръгна — с един Bel Ami,
с кърпен потник и вид сиромашки.
Трубадурът проскубан свали
най-елитната котка.
Тя избяга, а мен ме боли
и лекувам скръбта си със водка.
Днес обаче познайте какво? —
Бегълката се върна!
И под топлия син небосвод
осем пухкави топки прегърнах.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Ви!!! Радвам се, че харесахте стиха! Лека вечер и много усмивки за всеки!
-
Стопли ми сьрцето!
-
Благодаря за усмивката...
-
Много сладкоооо!
Поздрави, Цвети! -
Неочакван и трогателен финал на това изящно стихотворение, Цвети!
Сътворила си много нежност тук. През немалка част от живота си бях заобграден от котки. Обичам тези животни и високо оценявам написаното.
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А това стихотворение ме усмихна невероятно много. Едно такова топло и миличко ми стана на душата, а хем е и забавно :Р (А и доста вътрешно ме докосна, че и моята госпожица наскоро избяга с един махленски сваляч... и сега се надявам да ѝ омръзне и на нея скоро семейният живот и да си дойде