Аннабел (Ан-мари Николова)
2 1
5.04.2017 г., 1:48 ч.

Един въпрос 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
5.0 / 2
436 2 0
Един въпрос
Музиката. Ритъма.
Бавно. Плавно. Грациозно.
Хората пляскат.
Смеят се.
Танци. Тялото им лети.
Душата тъжи.
Едно момче и две блестящи очи.
Не знам къде съм. А къде си ти?
Нощта е тиха. Мрачна и сама.
Студена. Разбита – търсеща стъклените парченца от своята душа.
Бавно, по-бавно усещам разтапянето на сърцето си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ан-мари Николова Всички права запазени

Предложения
  • КонстантинК (Константин К.) Аз лъжецът
    Аз лъжецът
  • бялатишина Дистанция
    Аз мислех любовта, че окрилява. Че горе до небето те издига. Тя всъщност със земята изравнява душата...
  • daizy-crazy (Пепа Петрунова) Отвори си прозореца, Господи!
    Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...
  • Елка (Елка Тодорова) Лабиринт
    Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...

Още произведения »