Един  въпрос и днеска ме измъчва.

В главата ми натрапчиво се впива.

И свойте еманации излъчва,

и все ме жили   като  със коприва...

Нищожество ли е човекът славен?!

От злобата  си ли  той черпи сили...

От злите богове ли е ограбен,

та змии са гнезда във него свили!

Нима за подлости е той създаден?

И за робската си  орисия.

Да няма радост… Да е грабен...

Зад нечий  гръб  в живота да се крие...

В кошмари, от  еснафската психоза,

той все се пържи в своя егоизъм...

Гръдта си тупа в грандомански  пози...

Но от безпътицата  не излиза!...

О, колко ме е жал  за теб, човече,

когато  те поставят във витрина...

Ти кукла на конци си станал вече 

и  твоята  романтика се срина...

О, измишльотини  за тебе има!

И кой такива  ги създава!?

Навярно  онзи, който само взима...

И търси своята  фалшива слава...