Пред Бог коленичих. Измамна смиреност.
Да ми бъде простено - псалми засричах...
Отпратих ятата - пискливи сирени,
че те, птиците, поне се обичат!
Мръзнат очите. Наметнах зениците с расо,
придобих манастирска тоналност.
На огън не случих - като с творба на Пикасо.
Топлината остана във виртуалното...
Единайста свещ паля! Ще спра да броя.
Този пламък изгаря... но само отляво.
Единайсти подземен уют ще строя!
И сълза - като частица от мен - ще оставя... ...