Винаги казваше, че не обича,

живота го бил оставил там -

сред нищото - сам самичък.

И аз го виждах – все беше сам.

Дивото личи у него.

Див... без капка страх.

Вълк, с онова вълчото его,

май им казваха – единак.

Единак – така ми се вижда той,

въпреки, че вълчици що се изредиха …

Нареждаха се тука под строй.

На тръгване под същия строй се подредиха.

Таквиз вълчици колкото щеш,

на тях – кучета им викам аз!

Те нито огън, нито скреж...

Нито са рок, нито са джаз…

А нашият вълк, пришълец.

На дивото сложил си знакът

Той себе си нарича - ловец...

Аз му казвам – единакът...