Единични електрони

Караш ме да не спя,

по теб да си губя ума,

очите ти да бленувам,

устните ти да сънувам,

да съм жива и желана,

уникална и мечтана...

Караш ме да си мечтая,

всичко в мен е гола вяра,

караш ме и да ридая,

аз неистово те желая??!

 Душата ми е неспокойна,

а аз съм пак сама в нощта,

а аз съм тук сама

в романтика една...

Умът ми мисли все за теб,

искам да съм в твоя скут

да докосвам твойта плът,

не сама на този бряг в смут!

Не в този чужд свят,

не на този пуст бряг...

Кога ще легнеш ти до мен

да те почувствам мъж,

ще ме събудиш със целувка,

ще бъда аз пред теб жена,

любов в едно да слеем ний,

телата ни да бъдат единени...

Отдавна тез души съединени,

за тези дни и нощи съвършени,

бленуват и мечтаят  разделени!

О, милите ми електрони единични

да чакат утрото сами, обречени!

29.05.2010

Ланзароте