pebouce (Моддо Моддо)
11 9
9.10.2007 г., 22:03 ч.

Единствен 

  Поезия
1215 0 5
Един човек обичах, но той не ме разбра,
в една душа се вричах, но тя се подигра,
една болка прегръща ме без жал,
една истинска любов, но обсипана с кал.
Една мечта си имах - един блян,
един живот живях от любовта разпилян,
един миг споделен с него изживях,
един единствен път щастлива бях.
Една падаща звезда - една надежда нова,
една сбъдната мечта, поднесена с отрова,
една целувка подарена ми от него,
едно сърце от любовта победено.

Едни очи гледам ги с надежда,
едни очи будят в мен страстта,
едни устни изгарят ме с усмивка нежна,
един допир разпалва в мен любовта.
Една целувка прегръща ме с болка сладка,
едно чувство тъй познато то от мен,
една любов на практика е толкоз кратка,
една любов продължава тя до днешен ден.
Един цял живот заради нея пропилях,
един единствен ден обаче жена аз бях.

© Моддо Моддо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??