Луташ се напред,
назад ,
споменно съм впита в теб.
... Отричаш съществуването ми,
язвено сърцето ти кърви...
Неизбежната си болка -
зазидах я в стени...
И продължавам, но дали НАПРЕД?
Зад гърба ми остана само ТИ,
ЕДИНСТВЕН, неугастващ в моите мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация