Играеш си със думите и с мен.

Илюзиите не искаш да подхранваш

Но зная аз. Макар и поделен,

единствен за сърцето ми оставаш.

Частицата от теб, която имам,

е толкоз малка, но уви,

достатъчна оказа се, разбирам,

едно сърце да покори.

Напразно всичко ми се струва,

дори сълзите свършиха се май

кръвта във вените ми спира да танцува

и аз забравям за жадувания Рай.

Далечен си, макар и земен Рай,

далечен и недостижим ти стана.

На мъките да сложа край -

мечта единствена за мен остана.