29.04.2012 г., 0:10 ч.

Единствена 

  Поезия » Любовна
643 0 2

Една-единствена си в сянката

на изморените от търсене очи.

Едва откъсната от влагата

на скорошно пресъхнали сълзи.

 

И отпечатъка ти още се усеща

на устните с болка стиснати,

забравили копнеж и нежност,

отхвърлили и думите дори.

 

А клоните все още шепнат

за чувствата излъгани.

И вятърът напомна нещо...

Какво ли беше, припомни!

 

 

 

 

© Светла Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??