17.10.2007 г., 10:43 ч.
Единствената наша нощ бе...
Ще бъда безразсъдна тази нощ...
ще те желая още...
пак... и още...
Ще стенеш диво в нежния разкош...
Плътта ми твоя
тази нощ е...
Ще бъдеш в ласките ми укротен,
ще утоляваш още...
пак... и още...
Дорде заспи и звярът в мен,
гладът и страстите...
безумна нощ е...
Ще искаш да остана до зори,
ще молиш още...
пак... и още...
Недей да тръгваш... остани...
не си отивай...
нашта нощ е...
Ще ме изпиваш жадно всеки път,
ще искаш още...
пак и още...
Поставяш ме на кръстопът...
оставам с тебе - наша
луда нощ е...
След мен остава аромат попил
по дрехите, по теб,
жадуваш още...
От мен страстта ми недопил,
безгласен вой -
безлунна нощ е...
Ще ме желаеш всяка твоя нощ,
копнееш пак...
и още... още...
Да тънеш в мекия и див разкош
на ласките...
бездънна нощ е...
И спомена за тази наша нощ
ще носиш дълго...
още... още...
Дали със мене бил си лош...
или пък луда аз
по тебе нощем...
© Мила Нежна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ех, че горещоооо!!!!
-
Уау ! Ма много добро бе! Направо чудесно! Поздрави!
-
олееее
-
Чудесно е!!! Поздравления!
-
Малиииии... де що има тука женско и мъжко, се е май... намокрило, разгорещило, а е още след обед!
Ама че пожар!
Страхотни сте! И чакам по-долу написаното да сътворите в общ стих! -
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ,СУПЕР ... И СТИХА И ПОЕМАТА
-
БРАВО!
ДЕЙСТВА КАТО "ВИАГРА"
КАТО ГЛЕДАМ РИАКЦИЯТА НА КМЕТЯ! -
А тебе, нежна и омайна, Мила,
обичам зарад туй, що си сътворила,
и нека Бог да те опази
и хорска злоба те не полази! -
На Кметя:
Че грях си - туй от скоро ни е ясно,
дълбок и Воден си,
(не Огнен).
Те, Водните, са по-опасни:
подводно те омайват
с думи сладострастни
-
След малко ще ви освобождавам от присъствието си - колкото и да ми е мъчно ( пък дано на някой му е мъчно и за мен ) Искам да ви кажа ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ - на всички, че сте тук, че ви има и че се забавлявахте заедно с мен... Дано и на вас ви е било така хубаво както на мен - Обичам ви и целувки !!!
-
Ще полудее от копнеж небето
ще сътворим дъга в дъжда от страст
ще прекосим земята и морето
времето замира, спряло в този час...
Ех Ице... яз съм пирмънентну ръзгонинъ... Помущ! -
Ще се вплета и аз,от тебе взимам сила,
потънал надълбоко в твоите недра,
да те отпивам още аз жадувам
със теб... във теб... творя, творя.
Милкее, разгониф съ. А жинатъ на работааа
-
Ц ! Не сме развратници! Просто сме в плен на любовта Това което сътворихме е романтично-еротично и... честно казано хрумва ми идея
-
Обичам с тебе нощите безсънни,
горя с неподозиран огън досега...
Откривам спотаените ти сили,
и в страстен танц със теб ще се вплета
Ти след нощна, ама аз каква нощна ще карам след тебе -
Ние с теб цяла поема написахме.
Егати и развратниците сме
-
Страст, страст на кристали...
Тук няма чувства заспали.
То тук бива, то може,
но толкова много нощ е...
Добре че сега е ден,
есенен и по-студен.
Прекрасно е Мила.
Поздрав и усмивка. -
Да бъдем... нека... по-различни.
И аз съм грях... и ти си грях...
Сега е време да усетим,
отдавай ми се с плам, без страх.
п.с. Като за човек след нощна и без сън от 24 часа... -
Ей, там по-надолу нъ изби вечи
-
Остави ги... Хора са - говорят...
Нима е нужно да сме като тях?
Във мен кутията на страстите отворил,
навлез навътре... нека да е грях...
Аку са стигни до саду-мазу как ви Милка е идноличен пубидител Знайш ли как връткам билизницити и въртя камшици... за юзди дъ ни гуворим - мой да мъ земити зъ файтунджийка -
Иленкей,зе ми думити ут устатъ,и аз туй щех да пупитъм
-
Ще бъдем нежни... или лоши.
Табу ли чух, какво ли бе това?
Навярно някъде задават се въпроси,
за наш`та продължаваща игра.
-
Господи!!! Така те искам!
Със нежна болка ме възнагради!
Ще си извадя даже белезниците-
обуздавай непокорната - чак до зори... -
До болка искаш ставаш непослушна,
с такива аз обичам да играя,
не грубо, ще те обладавам нежно,
завързана, с камшиче ще те вая. -
Прекрасно стихотворение.
Браво , Миличка.С обич. -
И аз искам още...
Поздрави! -
Във огнения ад на любовта ще вляза с тебе
И нищо че крещят - това е грях...
Изгаряй ми душата, мен, изпепели ме...
Изпълвай ме до болка, пак и пак... И пак!
Сори за закъснението - то толкова страсти наведнъж... трябваше да ги излея по предназначение -
Давай още...пак...и още...
Поздрав! -
И аз съм грях... Презимето ми Огнен...
Потънах зная... Вече безвъзвратно...
Обхождам с устни до премала,
във теб съм, няма път обратно. -
Остави ме без дъх от толкоз страсти,
че нямам сили да ти кажа "здрасти".
Поздрав и прегръдка!!! -
Песенно, нежно, страстно...БРАВО, Мила!!!
-
Грях ли каза... Мойто име...
И страст - презимето си нося...
Събудиш ли ги... във стихия
потъваш... и излишни са въпроси...
Ще те чакам Дано и аз съм тук, че ме подкокошини... Пера и пухове хвърчат около мен -
Да побеснеем, викаш!Щом сме луди...
Един път пламне ли,стихиен е пожара,
вината обща е... в делата
и нека в грях да ни изгаря.
Ами то така ми дойде. Да ти кажа, за мен коментарите също придават колорит на произведението. А иначе добре се получи. Поетично-еротичен дуел.
п.с. Ще излизам за около половин час. После пак съм тук.
-
С целувките си нежни те обсипвам,
без думи и без глас очите си говорят,
копнеж гори ни - все тъй ненаситен,
но знаеш, че оттук натъй ще бъда твоя...
Кмете... ако продължим цял роман в стихове ще съчиним... Кой ще ми чете стихчето тогава? Ма тъй мъ пудбъзикна начи... дъ ти съ ни види и ... ша та върти бясна цинтруфугъ Посли - пак яз виновнъ! -
Изчезват думи в тишината,
в отминалите дни... и нощи.
но нейде в нас блести искрата
и нежно милваме се още.
-
Дали е ден... или пък нощ...
не помня вече, но до мен усещам...
тялото ти... топла притаена мощ...
дали е утрото, което аз посрещам?... -
Настъпва утрото след нощ лудешка,
за още молят се телата,
за нова луда въртележка,
екстаз... оргазъм... светлината... -
Ще пресушавам твоя извор на живота
безумно ще те искам още... още...
Възкръснали от нашата Голгота
за кой ли път... все още нощ е...
И утрото така и не настъпва...
Телата сили губят, изморени...
но в тях страстта така и не отстъпва,
безсилно стена... пак потъваш в мене... -
Страстен стих!
-
Подивехме в туй село бе... озверехме... ех, мъка... мъка... Ама и ти с тая "Горичка край рекичка" грам жалост нямаш към женурята...
-
Ще бъда див в игрите си... до неприличност
и ще възкръсвам за поредната Голгота,
когато умори се мойта мощ,
ще се възраждам от нектара на живота! -
Гладни... Много гладни за...
-
Ще бъда щура, безпричинна, безпардонна,
ще те отхапвам бавно - къс по къс...
ще бъда страстна и опасна, без умора,
ще те разпъвам цяла нощ... на моят кръст... -
Кмете... к`ви бяха тия наш`ти зверове бе... нямат насищане...
Намери един за звероукротител в селоту, чи няма приспивъне това зверилище... -
Като заспи и звярът в теб,
от глад ще се събуди моя,
в безумна, дива, жадна нощ,
стенанията ще рушат покоя!
Мила...
Поздравления!!!
п.с. Виличке, оти пак язе. Кой къдя съ разгони, се кметя виновен. Айде арно! Ама ш`ви пусещавъм разгонени такиви дъ ми пишите извинителни биляшки за пред кметицъта. -
Сякаш всяка думичканоси еротичен заряд!Хареса ми!
-
Леле, че е горещо тук!
Опарих се... ама ми е кеф! -
И аз се оставих да ме апне твоето хубаво
стихотворение, поздрави!!! -
Аз се радвам, че си написала този стих!!! Ма то кметя е виновин, тъй да знайш
-
Благодаря Кити... радвам се, че съм се докоснала макар и неволно до талант като твоя... А и наистина - тази лудост е заразна
-
Всичко е ок!
-
Тая лудост е доста заразна Пожелавам на всеки такова полудяване!
Поздрави!!! -
Благодаря...
Има една съвременна руска песен, в която се пее - перефразирам:
" Всички думи написани са,
всички мелодии - изпяти,
но тогава как да опишем
туй що носим в сърцата..."
Кити - извинявай за недоразумението - пооправих го като че ли... -
Талант- самородно злато,емоция- дълбока и неподправена! Много искрено и истинско! Поздрави за вълнуващия стих!
-
ЖЕСТОКО
-
То... тъй несъзнателно са е получило... като съм са пазила да не ма апе много по главата, съм задала гръб и... Дет` викат старите хора " Отиде коня у ряката "
-
Ми то как` Иленке... отдету и да мъ бутниш, се натъй ма избива
Сигур кат ма й апал щъркела, ни ша да й било саму пу глъвътъ... зер чофнал ма й и пу другу месту -
ДивоМного ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ще те отхапвам бавно - къс по къс...
ще бъда страстна и опасна, без умора,
ще те разпъвам цяла нощ... на моят кръст...
Браво,МИЛА!
И СИ ДИВА И ЛУДА И СТРАСТНА,
И СИ ИСТИНСКА, НЕЖНА...ЖЕНА!!!....ех ,да можех само да ти опиша как бих искала да съм наблизо, че да потушавам ОГЪНЯ,който си разпалила!
Целувки за "горещия" ти стих!