http://www.youtube.com/watch?v=bzr1qfUIdrk
Обичай ме, обичай ме, обичай ме...
Къде заглъхнаха ми думите?
Оглуша ли...
Насън ли заричах те?
Удави ли ме в събирания несборувани?
Обичай ме, обичай ме... Обичах те...
Обичах те, сега догарям в теб.
Превърна дишането в хрипане.
А аз...
Безпътие, безмълвие...
Натюрморт без предмет.
А аз... "Аз" в "ние" някога стопи се
и днес отчаяно отказва да се намери.
Обичаш ли ме?
Съживи се.
В сълзите ми ли влюби се, неверен?
А ти... Вятърът на разпилените,
с колекция от пресъхнали очи.
Защо не донесе суша и на мене,
а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи?
Обичаш ме... Обичаш ме... Единствена...
Само още веднъж ми го кажи.
Още веднъж...
Да стане по-убийствено.
А ти умираш ли?
Единствената твоя мъртва в теб ще се прероди.
15.12.2008 г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Всички права запазени