Единствено с тебе аз съм щастлива,
всяка секунда дори е красива.
И да те зърна само за миг,
в ума ми остава твоя лик.
Не искам,но ти си до мен,
в сънищата нощем, всеки ден.
С допирът си ме изпращаш в Рая,
а потъна ли в очите ти за друго нехая.
С лекота можеш да ме въздигнеш и погазиш,
да ти дам ли сърцето ми да го пазиш?
Всичко в мен изгаря, гори,
а щом те няма до смърт боли.
Виках, кълнях, любовта гонех,
плаках да отиде си я молех.
Ала тя се усили, кара сърцето да бие,
как горкото, че е влюбено да скрие?
Проклет бъди! И аз проклета да бъда,
затварям очи вовеки в заблуда.
Не знам дали ме обичаш, но аз те обичам,
готова съм цял живот на тебе да се вричам.
© Мария Терзийска Всички права запазени