Една дръпка още пристрастяване,
това е моето жестоко наказание,
да ме изтръгне никой няма желание.
Даване без получаване, 
какво бе това страдание?
Милувката на мур - не зная..
Сълзите ми - неизлекувани,
с тежки ръце дори са съдени,
рани дълбоки са образували.
Една дръпка още изтезание -
да обичам някого,
с когото цял живот ми е 
една минута мълчание.
Годините в илюзия отминаха,
сега години в мрак ги задминаха,
душата ми така и не утихна,
чака ме аз на бялата порта да пристигна.
Една дръпка сетне облекчение -
кога ще дойде и нейното време,
когато не тежи тежкото бреме
и не съм паднала отново на колене
или висяща на онази висока стена,
където се моля и кълна.
Една дръпка още...
Може би отмъщение,
ала не мога да причиня такова бедствие.