26.04.2024 г., 11:28 ч.

Една душа плаче 

  Поезия
159 1 0

Извивки меки и усмивка от искрящо сребро
блещука в скъпоценни камъни през пурпурни черти.
Момиче се взира в залязващите звезди
под оттенъка на лунен контур, наднича светлината.
От нейното място, под разцъфналите небеса
от огъня в нейните очи гълъби политат във висината.

 

Гъстата й рошава коса лежи на рамото й,
преплетена от гласа на нейните молитви.
Оскърбена, тя гори в пепелив пламък,
изплаква очите си в сянката, застанала в безпорядък.
Уловена в ръцете му, сълзите й капят като дъжд върху локва,

Трепереща като клони, за живота си тя се бори.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??