Гледам те със звездите вечер,
когато сърцето ми по теб заплака.
Една-единствена си ти,
лек нюанс от небесата.

Обичам те във всяка мисъл,
която в мен нощта поражда.
Още те мечтая,
вечер в мрака гъст.

Една жена като тебе аз не срещнах,
къде остана ти в света на чудесата.
Болно ми е, че те няма вече,
сам усещам се и непрогледно е небето. 

Търся те под всеки камък,
където си мисля, че има змийче.
Готов съм да ме захапе,
но да е пълно моето сърце с теб.

Любима моя, мила моя,
една-единствена остана ти.
Такъв глупак да те загуби,
заслужаваше повече от мене ти!