Една година тъжно-прекрасна...
Една година на болка, гняв, желание;
на непрогледност и диво мълчание;
на страх и унижения безброй,
(а в очите - все порой!)
Една година повтарям все същата грешка,
а календарът от стената ме гледа с насмешка...
На него до празниците нареден
е един трагично-важен ден -
Денят на мъчението!
С вечния, предупреждаващ за опасност, звън...
Една година в ожесточена битка с това, което съм.
Борят се сърце и разум - всеки със свойте аргументи,
а аз ги гледам и не знам коя страна да взема...
Всички вътрешни терзания са ми опоненти.
Искам по пътя верен скоро да поема...
Една година на лицето нося перелина.
Очите слепи са за всяка истина...
Ах, една година! Една година!
Защо сърцето не изстина?
© Няма значение Всички права запазени