Всичко стана толкоз бързо,
че дори не се усети...
А всичко почна тъй невинно, странно...
И ето, че след дни в любов ти се кълна...
Обсеби мойте мисли, моята душа...
Превзе ума ми... мен самата...
И мисля си със страх:
„Какъв ли ще е края?!”
Край не искам, искам само теб!
Да си до мен,
да усещам твоя дъх, сърцето, теб...
когато се събудя с усмивка, да ме гледаш...
да споделяш свойте тайни...
Да ми вярваш и да ме обичаш...
В ръцете мои да заспиваш...
И там да се събуждаш...
С целувки да ме галиш нежно,
да впиваш устни жадно в мен...
и да шептиш „Обичам те!”
Не искам да те няма...
Ти усмивката ми носиш...
щастието с тебе идва...
смисъла на трудния живот...
светлината в мрака мой...
топлината на сърцето...
Обичам те лудо... безгранично...
Ти си целият ми свят!
Ти си моят живот!
© Анжела Скендерова Всички права запазени
Влюбен стих, обичащ...
6+