ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
26.08.2009 г., 0:40 ч.

Една история 

  Поезия » Любовна
525 0 2

Началото...

Цял живот без дом

сърцето ми се скита,

лута се, залита, пада,

но пак полита

да търси любовта.

А когато дом намери,

мислите изплуваха,  

пробиха тъмнината

и претвориги с душата

в страстен стих, в мига

поднесла му съдбата.

 

После...

Всичко беше

тъй прекрасно

и нощите, и дните,

и утрото във тях,

И приказката бяла

на мечтите,

и туптящото сърце

в гърдите,

и телата в бяс,

и хаоса на дните

укротен бе

в дива страст.

 

Накрая...

Появи се желанието,

да захвърлим старото,

нов живот да изградим,

но... не помислихме,

за тях - хората до нас,

които с това ще нараним.

И стана страшното,

не можем  да решим -

миналото да захвърлим

или любовта да изоставим,

в името на правото,

семейството да не рушим.

 

П. П.

А какво ще правим

с болката и мъката,

които това ще причини?

Да я дадем на тези,

от старите си дни

или за себе си отново

в сърцата да запазим?

© Йордан Малинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно решение! Трябва и сила, и отговорност при вземането му,но независимо какво е то...винаги ще има наранени ! Поздрави!
  • Трудно е да вземеш такова решение,иска се много сила.В такива моменти си помисли колко теб са наранявали в тоя живот и как са те накарали да вземеш такова решение...Поздрави
Предложения
: ??:??