Kaкво става, щом всичко градено се разпада?
Какво става, когато всичко, което правиш, е грешно?
Какво става, като разбереш как всичко се състезава
по линията на чертежа?
Не, какво наистина става, когато разбереш как си наранил близките,
как си се наранил сам?
Какво става, когато грешни са дори и мислите,
които съм проектирала с любимия - там?
Тези редове ги пиша за теб, скъпи,
за да разкажа истината пред света.
Ще го оставя той сам да ме смъмри,
въпреки че вече го правя и сама.
Питам ви, драги читатели, какво е след като всичко е илюзия,
след като виждаш как всичко се руши?
Когато няма дори и полъх или емулсия
за избавяне на две изстрадали души?
Всичко беше идеално, мили, чувствах те толкова близък!
Всичко беше теб, когато срещах твойте перли!
Виждах как ме гледаше със блясък,
кога станахме и двамата толкова изменни?
Изведнъж една малка кавга между нас застана
и ни разкъса.
Бях толкова объркана, че и слаба.
Изневерих ти, вместо да те потърся.
Прости, мили, аз знам, че не би повярвал и на това.
Прости, защото вече нямам очи да те погледна.
Прости, но искам сега
и мойта страна да излея.
Продължихме връзката си, ти я рушеше жестоко.
Мили, ти знаеше ужасяващата тайна.
Мили, аз си мислех, че не знаеш, но ти пък полеко-леко
разрушаваше в нас любовта.
Караше ме да страдам и аз те мразех!
Не можех да разбера и те обвинявах!
Защото каквото и да се опитвах, каквото и да правех,
ти ме нараняваше, докато на края... аз престанах!
Но на края на нашата връзка аз разбрах цялата истина,
разбрах защо си се държал така.
Не бих си и помислила,
че онази нощ ти си ме видял с гаснеща душа.
Не бих и повярвала, че аз съм наранила любимия.
Не бих си и помислила, че от страх погубих всичко.
Но момчето не я изслуша, той помисли я
за една вещ, мислеше я вече за нищо.
Това най ме заболя - да се виждам в твоите очи нищожна,
след като някога бях в тях Бог.
Всички картини изникнаха като изложба,
покрили се и напълнили със болка моя свод.
Вече всичко, в което вярвам, не съществува.
Кажи ми, мили, как да вярвам, след като наруших собствените принципи?
Кажи ми, вече какво ще може да си струва,
как ще вярвам в истини след тези измислици.
Признавам ти, скъпи, и ти лъжеше умело.
Лъжеше със злоба на лице.
Не, не ти се сърдя, знам как аз бих го понесла,
ако видя как ти ме предаваш с друга жена.
Знаеш ли, не ти се сърдя за нищо, даже ти благодаря,
защото ти ми даде своята любов.
Грешката е моя, че не можех да я запазя и да продължа.
Прави си за това, че си с мен жесток.
Въпреки сега да ти се струва смешно, искам да ти кажа,
че аз толкова те обичах.
Да, не успях да ти го покажа.
Бях просто объркана, докато трудността пресичах.
Това беше просто глупав ден, за който цял живот ще плащам.
Ще плащам със кървави сълзи.
Ооо, мили, не се тревожи, аз също страдам и ще страдам,
няма да имам щастливи дни.
Желая ти да си щастлив и да греят пак твоите очи,
нека ти даде някой любовта, която аз не можах.
Но аз те обичах, колко и нереално да звучи,
просто сама погубих всичко от страх...
а сега отново сама съм във нощта!
                                       На Иван