Сърце ранено в утрото изстива,
сърце разбито на милиони стъкълца!
Жарта във него бавно си отива,
със гняв, със болка, със тъга!
Очите ти ми казват всичко,
но няма за какво да те виня!
Душата ми не иска нищо-
тя иска твоята душа!
Една сълза по устните се стича.
Една сълза гореща, но сама!
Жената в нея аз обичам,
жената, по която ще горя!
© Симеон Андонов Всички права запазени