Една жена

27.10.2010 г., 13:17 ч.

Поезия

557 0 4

Една жена по късно в тъмни доби

сама стоеше на самотния перон,

къде бе тръгнала в нощта да броди

или си отиваше към своя дом.

Отпиваше кафе горчиво,

каквато е понякога и любовта,

търкаше очи сънливи,

очи, изпълнени с тъга.

Сломена от житейските уроци,

разбила си съня, за да избяга,

подобно жертва на безброй пороци,

грехът я дърпаше със пълна тяга.

А странен и незнаен господин

вежливо се опитва да я приласкае,

дано да е с пожарникарски чин,

че може би и с огън ще си поиграе.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.