Пристъпва цялата в пепел –
разнищена, унищожена,
една жена опожарена-факел,
обичаща довчера.
Допира устни бавно
до образа вековен и
шепти безгласно
молитва съкровена.
Една жена, една душа.
Пред Господ за утеха,
ще го слуша.
Той добър е, а съдбата глуха!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
факел и съдба
една душа
пак ще бъде сътворена
дори от пепелта.
Поздрав!