ЕДНА ЖЕНА
(на Мария А.)
Една жена уж така обикновена,
Но толкова различна в любовта,
И потопен в страстта й дивна
На жена почувствах пак вкуса.
Една жена уж от плът изтъкана,
Но с толкова нежна и чудна душа,
В която потопен като в океана
На живота пак усетих сладостта.
Една жена по женски своенравна,
В чувствата променлива като пролетта,
Но защо ли така съм й благодарен
за миговете, в които имах крила.
© Светослав Статев Всички права запазени