Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
11.10.2007 г., 11:24 ч.

Една жена... въздиша в своя сън 

  Поезия
774 0 22
Една въздишка, онемяла в тишината
под капките на есенния дъжд,
се слива в тъмносиньото очакване
с диханието на обичаният мъж.
Една целувка, огнена, като разпятие,
разпалва устни  да горят,
със пламъка си ален във зачатие
любовни думи да шептят...
Една ръка, по-нежна и от вятър,
косите  гали с мисълта,
чe утрото е  светлина, когато
лъчите се събуждат във една душа.

Една жена... в нощта въздиша
под сребърните капки тишина.
Една мечта в косите и се сплита
със шепота на падаща звезда.

И тя си пожелава сбъдване,
а тишината потреперва в звън.
Клепачите се будят на разсъмване,
мечтала е отново в своя сън...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??