Понякога ще идвам в съня ти -
ще бъда лъч лунна светлина,
ще озарявам мислите безплътно,
но пък истински и после бавно
ще вървя...
Ще те целувам с полъха на вятъра
на топла нощ акациева.
От бриза устните ти
ще изсъхват, а аз с целувка
ще ги овлажня...
С музиката на щурче в тревата
ще шепна, че “Обичам те”,
а ти безсилен и олекнал
ще продължаваш в мрака
да лежиш...
Понякога, когато не очакваш
аз пак ще бъда покрай теб -
безсилна, малка, всеотдайна,
една жена за повече
от ден....
© Маргаритка Харизанова Всички права запазени