Примигва плахо и стресиран е
ни пролетен, ни зимен ден,
приканва вятърът студен,
вчерашен вестник към валсиране.
А вестите – неостарелите,
поли повдигат, уж от свян
и тъпо в пъпа си е взрян
светът. Брои, брои неделите.
И сте щастливи късогледите
за вас е хоризонтът крив,
съдби и болки – блед курсив,
под линия. А там не гледате. ...