18.10.2011 г., 0:04 ч.

Една лоза 

  Поезия » Любовна
789 0 14

Една лоза сънуваше в карминено.

Обичаха я чаши и бокали.

Разливаше деня си – младо вино,

по-алено от морските корали.

 

Една лоза танцуваше по съмнало

сред глухите напеви на моряци.

Надигаше наздравици по кръчмите

и блясваше в очите им, с маяци.

 

Една лоза мечтаеше моретата

и чакаше сурови мъжки длани,

които в тежки бъчви ще я леят

и жадно ще отпиват лудостта й.

 

Една лоза, напукала зърната си

жадуваше любов. Като южнячка,

която с поглед пали тишината си

И грее този огън буйно в здрача.

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??